Пандемията с коронавируса е можело да се предотврати, твърди първият голям доклад

Пандемията с коронавируса е можело да се предотврати, твърди първият огромен отчет за реакцията на света. Независима комисия показва като причина за опустошителните резултати от рецесията неналичието на подготовка и забавянето на реакцията на огнището, написа " Политико ". Докладът за подготвеност за пандемия и отговор, оповестен в сряда, акцентира основни неточности през януари и февруари 2020 година Той откри, че съществуващите системи са прекомерно мудни, с цел да отговорят на сигнала от Китай през декември 2019 г. и че решението на страните " да изчакат и да видят " през февруари доведоха до невъзможността им да лимитират пандемията. " Ситуацията, в която се намираме през днешния ден, можеше да бъде предотвратена ", съобщи съпредседателят на панела и някогашен президент на Либерия Елън Джонсън Сирлиф в брифинг пред публицисти преди публикуването на отчета. Сирлиф разяснява, че за това е отговорен и неуспехът да се поучим от предишното, като се прегледат предходни изключителни обстановки в региона на здравето, които събират прахуляк на държавните лавици и в мазетата на Организация на обединените нации. Повечето страни по света " просто не бяха готови за пандемия ", сподели тя. " Те нямаха стрес тест на своите системи или не бяха вложили задоволително в доставки и човешки запаси ", добави Сирлиф. Съществуващите интернационалните здравни разпореждания, които дефинират по какъв начин страните би трябвало да реагират на събития в региона на публичното здраве и прецизират по кое време може да се направи декларация за изключителна обстановка в региона на публичното опазване на здравето, " служат по-скоро за ограничение, в сравнение с за улеснение на бързите дейности ", добави тя. Тежкото обвиняване бе повторено от Хелън Кларк, другият съпредседател на групата и някогашен министър-председател на Нова Зеландия, която съобщи, че Световната здравна организация е " възпрепятствана и не е подпомагана " от наредбите, които " не водят до приемане на защитен метод. " Отделна комисия за обзор прави оценка действието на Международните здравни разпореждания, само че острата оценка в сряда сигурно ще оцвети констатациите на комисията. Кларк обаче съобщи, че даже и при сегашната система, изключително състояние за публичното здраве от интернационално значение би могло да бъде оповестено до 22 януари. СЗО направи тази декларация едвам на 30 януари. Следващият месец - февруари бе интервал на " изгубена опция ", сподели тя, като някои страни изчакаха, до момента в който лечебните заведения и интензивните отделения се запълнят, преди да подхващат дейности. По това време беше " прекомерно късно ", с цел да се предотврати въздействието на пандемията, сподели Кларк. По-общо казано, имаше " липса на световно водачество и съгласуваност ", с " геополитическо напрежение и шовинизъм, отслабващи многостранната система ", изясни тя. Панелът имаше поредност от незабавни рекомендации, в това число страни с високи приходи, които се ангажираха да дават минимум 1 милиард дози ваксини на страните, чакащи ваксини по COVAX, както и страните производители на ваксини и производителите да се съгласят с непринудено лицензиране и трансфер на технологии. Ако това не се случи след три месеца, отвод от IP по съглашението TRIPS " би трябвало да влезе в действие неотложно ". Дългосрочните рекомендации изискват основаването на Глобален съвет за закани за здравето, воден от държавни и държавни ръководители, който да подсигурява, че политическите задължения за подготвеност за пандемия се съблюдават сред изключителните обстановки. Панелът също по този начин удостовери дългогодишната и необятно публикувана позиция, че СЗО страда от дефицит на власт и е недофинансирана, като съобщи, че таксите на страните членки би трябвало да се усилят до две трети от главния бюджет на СЗО. Авторитетът и независимостта на ролята на генералния секретар също би трябвало да бъдат засилени и те би трябвало да са единствено за един седемгодишен мандат. В момента мандатът е пет години, само че чиновниците могат да бъдат избирани за няколко мандата. Трябва да се сътвори и нов многомилиарден интернационален механизъм за финансиране за пандемия, който в последна сметка ще разреши да се изплатят сред 50 и 100 милиарда $ по време на рецесия. Миналата седмица пандемията отстъпи в Европа. Нищо не е завършило, само че имаше по-малко случаи, по-малко хоспитализации, по-малко смъртни случаи и повече имунизации. Това е положителната вест. Лошата вест е, че в международен мащаб предходната седмица бе една от най-смъртоносните до момента. Европа няма да бъде в сигурност от COVID-19, до момента в който светът не е в сигурност от COVID-19, пишат за " Политико "  Мишел Казачкин, старши помощник в Глобалния здравен център на Института за интернационалните връзки и развиване в Женева и Дейвид Милибанд, президент и основен изпълнителен шеф на Международния избавителен комитет и някогашен външен министър на Обединеното кралство. Следователно европейските страни и институции носят тройна отговорност. Първо, те би трябвало да завършат започнатата работа: да имунизират популациите си, да поддържат ограниченията за публично здраве в сходство с равнищата на зараза и единствено деликатно да разхлабят рестриктивните мерки, когато съветниците по публично здраве се съгласят. Както знаем прекомерно добре в този момент, разхлабването прекомерно скоро води до следващата вълна. По целия континент, в това число в Обединеното кралство, това би трябвало да се вземе поради, когато се провеждат пътувания през лятото. Второ, би трябвало да се помогне на останалия свят да овладее заболяването. Това не е просто морална нужда. Също по този начин е от жизненоважно значение за здравната сигурност на Европа. Мутациите на заболяването и тяхната предаваемост значат, че ангажираността към световен отговор съставлява натурализъм, а не просто идеализъм. Всеки европейски жител би трябвало да бъде имунизиран. Но също и хората в по-малко проспериращите елементи на света. Има непосредствена нужда от преразпределение на имунизациите от страните с високи приходи, които имат нужното за покриване на популацията си, към страните с по-ниски и междинни приходи. Развиващите се страни също се нуждаят от поддръжка за разпространяването на имунизациите - защото цената на ефикасното разпространяване може да бъде пет пъти по-висока от цената на производството. Трето, европейските водачи би трябвало да оказват помощ за построяването на интернационална система за подготвеност и реакция, с цел да се предотврати идната пандемия. Без европейска ангажираност е евентуално инерцията да победи. Единадесет отчета през последните 20 години предлагат промени в системата. Те бяха подценени значително и резултатът бе световната злополука на COVID-19. Следващия път би трябвало да се оправим доста по-добре - и всеки специалист се съгласява, че идващ път ще има, неизбежно ще се появи нов патоген с пандемичен капацитет. Независимият панел за подготвеност и отговор на пандемията, на който и двамата служим, беше помолен от Световната здравна асамблея да разбере какво се обърка, което разреши на вирусна зараза в Ухан да се трансформира в най-лошата пандемия от един век и да даде рекомендации за подсилване отбраната на света против бъдещи закани. Нашата диагноза е щадяща: В нашия финален отчет, оповестен през днешния ден, ние споделяме, че подготовката е била прекомерно слаба, откриването и предизвестието прекомерно постепенно, ранната реакция е прекомерно кротка и трайният отговор е прекомерно неравномерен. Имаше блаженство, когато светът се нуждаеше от нерешителност, отвод вместо деяние, вяра да се случи най-хубавото, вместо да се работи при положение на най-лошото. Бизнесът както постоянно е врагът. Така че, започвайки от Световната здравна асамблея на 24 май, европейските договарящи би трябвало да настояват на всяка сесия, че нормалният бизнес е завършил. Има доста цели, само че четири са от значително значение, а Европа има характерен опит и с четирите. Първо: Готовността и реакцията за пандемия са в ръцете на президентите и министър-председателите преди да настъпи рецесия, а не по-късно. Ето за какво ние предлагаме Глобален съвет за закани за здравето, отпред на държавно равнище, да ползва политически напън и отчетност в предварителната защита на пандемията. Този Глобален съвет се нуждае от пари, с цел да има сили. Предлагаме интернационално финансово облекчение, което подсигурява финансиране от 10 до 15 години. Това би финансирало годишни старания за подготвеност, фокусирани върху национални и световни " публични богатства " - вложения в потенциал за наблюдаване, в това число потенциал за геномно секвениране, където изгодата е за всички, а освен за страната, която заплаща. Той също по този начин би показал целево финансиране при положение на бъдеща пандемия. По време на COVID-19 това липсва. Второ: Готовността включва наблюдаване и симулации, само че също по този начин и авансово позициониране на институциите и финансите. Достъпът до COVID-19 Tools Accelerator (ACT-A) е планиран да играе ролята на наваксване в световното търсене на ваксини, диагностика и лечебни средства. Трябва да може да приготви целия свят за идната пандемия. Трето: Световната здравна организация е незадоволително захранена и не разполага с задоволително запаси за дилемите, които ѝ е предоставена. Това ще се промени единствено в случай че нейният личен състав има по-голяма самостоятелност от националните политики. Европа има опит в основаването на Европейската комисия и Европейската централна банка, институции, в които независимостта е съществена причина на организациите. Нуждаем се от СЗО, способна да държи страните виновни. Това значи обезпечено финансиране, а не годишно просене на средства. Това значи пълномощия за следствие в мащаба на Международната организация за атомна сила. Това значи седемгодишни периоди за най-висшите чиновници - невъзобновяеми, тъй че те да не са обект на външен напън.  Четири: Имаме потребност от смяна в системата за разкриване и световно предизвестие. Съществуващата система се провали по време на " изгубения месец " февруари 2020 година, когато нормалният бизнес продължи в множеството страни - макар обявяванета през януари световна изключителна обстановка в региона на публичното здраве. През последните години мултилатерализмът отстъпва, нараства национализмът, страните гледат във вътрешността и геополитическото напрежение нараства. Европейски Съюз е жизненоважен за основаването на световни решения и той би трябвало да поддържа широкообхватните промени, предлагани от самостоятелния комитет, с цел да се изправя против проблеми от планетарен мащаб.